Семейството

Каква е целта на семейството?

В семействата ние се свързваме с предишните, сегашните и бъдещите поколения.

Семействата ни са мястото, където изпитваме най-големите си триумфи и най-дълбоките си уязвимости. В тях имаме най-големия потенциал да вършим добро. Вярваме, че семейството е божествено в естеството си и че Бог го е определил като най-важната социална единица на земята и във вечността. Семейството е основата на цивилизацията и светилище за човека. В него развиваме качества като лоялност, взаимопомощ и доверие. В семейството се учим как да обичаме другите, да им помагаме и да сме част от нещо по-голямо от себе си.

 

Има всеобщо желание за единство сред хората - искаме да принадлежим. Затова работим заедно, поддържаме общи каузи, поддържаме спортни отбори, изпитваме патриотизъм, изграждаме села и градове. За хората със семейства, това желание започва у дома с родители, братя и сестри. Любящият дом действа като убежище и лаборатория - място, в което чувстваме мира и безопасността до такава степен, че можем да развием потенциала си, вярванията си и самоличността си. Тези, които не са  се родили в такова идеално семейство, могат да създадат свои собствени семейства. Можем да създаваме места, в които децата се чувстват обичани и подкрепяни. Места, в които децата знаят, че са деца на Бог и че семейството може да е заедно за вечността, ако приемем Исус Христос и спазваме Неговите заповеди.

Защо семейството е важно?

Представете си новородено бебе: малко и красиво, но неспособно да се храни само, да намери защита от студа или дори да отиде, където иска.

Бог ни е изпратил на света безпомощни. Трябва да зависим от семейството си от самото начало. Според плана семейството ни е дадено да се грижи за нас, да ни защитава и да ни подготвя за изпитанията и трудностите в живота.

 

Идеалната роля на семейството е да бъде място за учене. В него се учим как да ходим и говорим. Чрез семейството учим навици, задължения и достойнства, които ще оформят зрелия ни живот.

 

Да сме част от семейство е голяма

отговорност. Прави ни щастливи разбирането, че семейството ни на земята е по подобие на семейството ни в небесата.

 

Ние сме чеда на Небесни Родители, които се грижат за нуждите ни чрез физическия свят и всички негови блага. Небесният ни Отец има силата да ни защитава, но понякога позволява да се учим от последствията на решенията и действията си. Въпреки това, Той не иска да провалим. Бог е изпратил пророци да ни предадат Неговите правила или заповеди, които да ни ръководят. Чрез спазването на тези заповеди, ние израстваме духовно като развиваме уменията, навиците и достойнствата, които оформят духовната ни същност.

Как да укрепя семейството си?

Точно както имаме нужда от семейство за физическа подкрепа, така имаме нужда от него и за духовна подкрепа.

Да сме част от семейство означава да си помагаме. Докато първата ни роля в семейството е тази на зависимо дете, частта, която изпълняваме, не е малка и продължава да расте, докато съзряваме.

 

Наш дълг е, дори свята отговорност, да се грижим за членовете на семейството си. В “Семейството: прокламация към света” Бог казва, че родителите трябва да “отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди”. Също така ни е казано, че “ще бъдат отговорни [родителите] пред Бог за самоосвобождаването от тези свои задължения”.

 

Родител или дете, брат или сестра - всяко Божие дете има роля в грижата за околните. Трябва да изпълняваме тази роля с любов, следвайки примера на небесното си семейство. Ние следваме примера на Небесния  Отец като насърчаваме близките си, изслушваме притесненията им, радваме се с тях, когато имат успехи и ги утешаваме в скърбите им.

Когато живеем според принципите на Бог, можем да споделяме радостта на семействата си с другите хора. Независимо от миналото си, можем да изпълняваме съществени роли за усилване на семейните си връзки. Тези връзки могат да свържат поколения в семейна любов за вечността.

  • Instagram
  • YouTube
  • Facebook Social Icon